Община Силистра

Начало | Общинска собственост | Профил на купувача | Защита на лични данни

През 2013 година село Смилец навършва 180 години


image 1234

През настъпващата 2013 година с. Смилец , общ.Силистра ще чества своята 180 годишнина от основаването си - 06.12.1833 год.. По този повод местните жителите на селото решиха да увековечат паметта на всички загинали във войните, като бъде издигнат техен паметник.

Сформира се инициативен комитет " В памет на загиналите за Родината от с.Смилец", който ще набира средства под формата на благотворителност. Решението е взето на сесия на Общински съвет с № 433, Протокол №19 от 20 декември 2012г.. Кампанията стартира като първи на призива се отзоваха съветниците от Общински народен съвет гр.Силистра, като първи внесоха своята лепта. Инициативният комитет изказва своята сърдечна благодарност към първите дарители и им желае Весела Коледа и успешна Нова година. Нека примерът им бъде последван от още много родолюбиви като тях българи и кампанията завърши успешно! Бъдете живи и здрави !!!

Набирателната сметка на инициативния комитет:
БДСК- Силистра BG22STSA93000000582664
НЧ"Светлина- 1906-Смилец"

История на село Смилец
Историята на селото е богата. Заселено е от будни българи- бежанци от Карнобатско, Ямболско и Сливенско, които през 1829 година, заедно с изтеглянето на руските войски са преминали Дунава и са се заселили в Бесарабия Молдова и Влашко.Носталгията по родните места , тежкото положение и примамливите призиви на турското правителство накарало нашите предци да се завърнат в родината. В края на месец ноември преминават Дунава с кервани от каруци и стада с добитък и потеглят на юг към родните си места.Когато стигат в местността на днешното село от чардата добитък се загубва една биволица.Кервана от 15-16 семейства решава да спре за малка почивка и да потърсят биволицата. Времето се влошава , не могат да продължат и затова решават да презимуват, а през пролетта отново да потеглят на път.Направили си бордеи в земята, цялото землище е било гора изпъстрена тук-там с полянки, вода, дърва , паша за добитъка и плодородна земя.Това са предпоставки , които са ги накарали да отложат заминаването си за следващата и по-следващата година и така завинаги остават и създават селото ни- около Никулден. Започва разрастването на селото и включването му в обществения живот на страната. През оная бурна епоха на Възраждането обхванала цяло българско, когато османската империя клони към своя залез будните жители на селото построяват училище около 1847-48 год. и църква в 1862 година. По време на освободителните борби от турско робство двама участници от Караомур са в четата на Христо Ботев - братята Курти и Илия Чобаните. Във войните, които България води след Освобождението си селото дава свидни жертви. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война своите кости по бойните полета на Калиманци, Бунар Хисар, Царево село,Деде Агач и Струмица оставят 17 души. Между тях е и подполковник- дивизионен инженер на Първа пехотна Софийска дивизия Никола Илиев Попов-починал на 11 август 1916 година в Струмица, Македония- син на учителя, свещенника и инициатора на всички културно- просветни дела в селото - поп Илия Бонев Барабонков. 48 мобилизирани войници заминават на фронта по време на Втората световна война , от тях двама не се връщат- завинаги оставят костите си на вр.Лисица и с.Ястребци, Югославия.

Публикувано на: 27 декември 2012 г. / Печат