ВЕЛИЧИЕТО

Силистра е един от великите български градове ! От зората на своето възникване и самочувствието на своето самоуправление от 169 година до последната световна война той присъства стратегически в българската история - с величие и трагизъм, с невероятната си способност да възкръсва след исторически катаклизми и да заема отново място в географията, историята, политиката и духовното съществуване на империи, царства и държави. А това е съдба, с която са белязани само броени древни кръстопътни градове, и особено в регионите-граница на цивилизацията с дивия свят.

Този град е бил яката крепост на Рим пред варварите на североизток, бил е граден наравно с първата българска столица Плиска, бил е духовната столица на Първото българско царство, бил е великолепният град в очите на византийските хронисти, бил е защитна стена на вярата / Дар газиян / за османските турци. Няма битка на североизточната врата на Балканския полуостров, която да не среща бастионите на Дуросторум, Дръстър и Силистра.. Под стените на тази крепост са се решавали междуимперски, междудържавни и европейски проблеми. И така е почти до средата на ХХ век, когато великите сили губят интерес към тази част на континента и борбата им за сфери на влияние се премества по други точки на големия свят.

Този град е един от историческите и духовни върхове и символи на България. Той е в основата на самочувствието на Аспаруховата държава от мига на нейното прохождане, той е страховитият възпиращ щит срещу всяко намерение за посегателство, той е урок по непоклатимост и самоотверженост за създаващият се нов народ под флага на конската опашка.. Почитта и преклоненинето на древните българи към Дръстър са обясними и основателни, защото това е първата българска школа по величие, гордост и дух.

Този град е един от историческите и духовни върхове и символи и на Добруджа. Безбройни са пътищата и събитията в многоликия летопис на този български регион, който започват оттук, преминават оттук, или свършват тук. Подвизи, погроми и възвисявания вплитат неотделимо съдбините на Силистра и Добруджа като двете крила на една птица. В тази взаимна обвързаност много неща могат да бъдат премълчавани, но не могат да бъдат заличени. Много неща могат да бъдат подменяни, но не могат да бъдат заменени. Много неща могат да бъдат пренаписани, но съвременният тълкувател винаги е обречев в двубоя с безпристрастния древен хронист.

Столетията са били безсилни да заличат магнетизма на този град. Той винаги е привличал хора от всички посоки на света и ги е превръщал в свои предани жители, в свои строителни войници, лечители и поети, орачи и духовни пастири. И огънят от щафетата на тази предана любов винаги вярно е осветявал пътя на людете и ги е пазил от безумието да си мислят, че всичко, което имаме днес, би било възможно без саможертвата, делата и духа на поколенията преди нас. И това е истината, от която са имали нужда и преди 19 века, от която ние имаме нужда и днес. Ето затова трябва да градим, да съхраняваме и документираме тази истина, която няма да позволи на силистренци да страдат от липса на самочувствие. Те трябва да знаят и да помнят винаги , че са наследници на една могъща историческа гордост, че приносът ни в националната история е неотменим и огромен, че приносът ни в националното развитие е значим и стойностен, и че от всеки от нас зависи той да остане такъв.

Не всекиму е дадено да отбелязва празник, чийто повод е почти в началото на новото летоброене на света. Но това е великолепен повод да отворим сърцата си, да събудим сетивата си и да усетим, че историята е винаги е дело на съвременниците, че те са тези, които я градят, и че вчерашният ни ден вече принадлежи на тълкувателите. Въпрос на чест и достойнство е да продължим реалната и несекваща летопис на този град в начеващото му двадесето столетие и да се впишем в него с обич и нежност, с ум и воля, с перо и меч. Защото хората дават силата на времето, защото забравата е територия на слабостта, безличието и позора.

Силистра заслужава предаността, обичта и ясната памет на своите днешни граждани. Тяхното присъствие в този град е равностойно на присъствието на всички онези, оставили имената си в писмена и колони, в крепостни зидове и великолепни градежи, по бранни полета и в кротките делници на орачи. За историята всичко и всеки има значение. Затова нека празнуваме с открити и възвисени души. А утре, утре отново всеки от нас ще се върне към своя ден и неусетно ще продължи да добавя своето зрънце в двадесетото столетие на този град !

Енчо Енчев

СИЛИСТРА

Сутрин будиш се, надживяла

и най-почетните величия.

Плодовитите ти и ялови

дни по Дунава са изтичали....

Аз се връщам към тях с останките

на изровените колесници.

Търся прилик в осанката

на сенатори и войници.

В богините белокаменни

не откривам черти различни