Снимките са от изложба "От раклата на баба". На нея са представени типични Айдемирски мъжки и дамски носии. Характерното за тях е , че всички елементи са изработени ръчно, а ромбоидно зашитите дантели на престилките са характерни само за това населено място. Изложбата е единствената по рода си в село Айдемир . Представянето и беше изключително събитие за селото и бе посетена от много хора от на- различни възрасти. Поради големия интерес , срока за нейното разглеждане бе удължаван няколко пъти .

Лазарската група към читалището се състои от участници в кръжока по фолклор и етнография, изучаващи и поставящи на практика богатството на българската фолклорна традиция.

Лазаруването е обичан пролетен обичай в село Айдемир. Лазарките могат да бъдат само неомъжени момичета. Облечени са в типични айдемирски носии, с някои задължителни атрибути - цвете или венче на главата, обути с домашно ушити терлици.

Всяка година на Лазаровден се събират на уговорено от тях място, след което посещават къщите и пеят лазарски песни - "Чемшир конче, Лазаре", "Лазаре, Лазаре". Обект на наричанията им са най-често млади момчета от семейството, както и цялото семейство.

Обичаят продължава и на другия ден - Цветница, когато момичетата се събират задължително до воден обект - чешма, поток, рекичка, където пълнят малко менче с вода, пускат в него пръстените си и гадаят за кого ще се омъжат. Обичаят се нарича " Пеене на пръстените". Придружен е с много песни, хумор и подмятания.